Feb 23, 2022, 6:40 PM

Тяло за продан

  Poetry
856 1 1

Моето тяло е мое, не нечия принадлежност.

Не трябва да моля да не бъда докосвана аз.

Когато една жена е в страшна неизбежност,

нейното тяло става за продан още в този час.

 

Какво остава от такава оголена, слаба жена?

Кой може да я привдигне от пропастта черна?

Тялото ѝ ще се превърне в непробиваема стена.

И пустош от вечността дори ще е по-безмерна.

 

Срамът и лудостта като приливи връхлитат нея.

Ако имаше избор, ако виждаше пътя на вярата,

може би щеше да извърви различна житейска алея.

Но в този окаян свят на злото къде ли е мярата?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Барбутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...