Тялото е храм на душата.Това говореше мивсеки път.Упорствах,спорехс теб,възвишеностаз търсехвъв нещата.Сега доболкате разбирам.И мислите ме режатсъс бръснач.И в кожата не се побирам.А да повярвамаз не искам,че само мигобърна този свят,където имашемагия...Сега сълзитеще се спрат.Ти тръгваш сипреди да сиготов...И самопозволи ми,до теб да съмсега...Ще се опитамда те излекувамс моята любов.Да те накарамда повярвашв чудеса...А колко ме боли...това ще ти спестя.
Всяко разминаване ранява,
всяка поправена грешка спасява,
никога не е късно да простиш,
облаците в слънце да преродиш!
Много ми хареса стиха ти, пожелавам
и на лирическата, и на прекрасната
поетеса щастливо сбъднати мечти!
БЪДИ!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.