kotel (Мариана Вълкова) kotel (Мариана Вълкова)
3 222
Jan 14, 2010, 11:46 PM

Тялото е храм на душата

  Poetry
1.4K 0 13
Тялото е храм    на душата.   Това говореше ми всеки път.   Упорствах,   спорех   с теб,     възвишеност   аз търсех   във нещата.   Сега до   болка   те разбирам.   И мислите    ме режат   със бръснач.   И в кожата    не се побирам.   А да повярвам   аз не искам,   че само миг   обърна този свят, където имаше   магия...   Сега сълзите   ще се спрат.   Ти тръгваш си   преди да си   готов...   И само   позволи ми,   до теб да съм   сега...   Ще се опитам   да те излекувам   с моята любов.   Да те накарам   да повярваш   в чудеса...   А колко ме боли... това ще ти спестя.      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0