Тялото е храм на душата. Това говореше ми всеки път. Упорствах, спорех с теб, възвишеност аз търсех във нещата. Сега до болка те разбирам. И мислите ме режат със бръснач. И в кожата не се побирам. А да повярвам аз не искам, че само миг обърна този свят, където имаше магия... Сега сълзите ще се спрат. Ти тръгваш си преди да си готов... И само позволи ми, до теб да съм сега... Ще се опитам да те излекувам с моята любов. Да те накарам да повярваш в чудеса... А колко ме боли... това ще ти спестя.