Тялото е храм на душата
Тялото е храм
на душата.
Това говореше ми
всеки път.
Упорствах,
спорех
с теб,
възвишеност
аз търсех
във нещата.
Сега до
болка
те разбирам.
И мислите
ме режат
със бръснач.
И в кожата
не се побирам.
А да повярвам
аз не искам,
че само миг
обърна този свят,
където имаше
магия...
Сега сълзите
ще се спрат.
Ти тръгваш си
преди да си
готов...
И само
позволи ми,
до теб да съм
сега...
Ще се опитам
да те излекувам
с моята любов.
Да те накарам
да повярваш
в чудеса...
А колко ме боли...
това ще ти спестя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
