kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
14.01.2010 г., 23:46 ч.

Тялото е храм на душата 

  Поезия
1255 0 13
Тялото е храм    на душата.   Това говореше ми всеки път.   Упорствах,   спорех   с теб,     възвишеност   аз търсех   във нещата.   Сега до   болка   те разбирам.   И мислите    ме режат   със бръснач.   И в кожата    не се побирам.   А да повярвам   аз не искам,   че само миг   обърна този свят, където имаше   магия...   Сега сълзите   ще се спрат.   Ти тръгваш си   преди да си   готов...   И само   позволи ми,   до теб да съм   сега...   Ще се опитам   да те излекувам   с моята любов.   Да те накарам   да повярваш   в чудеса...   А колко ме боли... това ще ти спестя.      

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??