14 ene 2010, 23:46

Тялото е храм на душата

  Poesía
1.4K 0 13
Тялото е храм    на душата.   Това говореше ми всеки път.   Упорствах,   спорех   с теб,     възвишеност   аз търсех   във нещата.   Сега до   болка   те разбирам.   И мислите    ме режат   със бръснач.   И в кожата    не се побирам.   А да повярвам   аз не искам,   че само миг   обърна този свят, където имаше   магия...   Сега сълзите   ще се спрат.   Ти тръгваш си   преди да си   готов...   И само   позволи ми,   до теб да съм   сега...   Ще се опитам   да те излекувам   с моята любов.   Да те накарам   да повярваш   в чудеса...   А колко ме боли... това ще ти спестя.      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...