kotel (Мариана Вълкова) kotel (Мариана Вълкова)
3 222
14 ene 2010, 23:46

Тялото е храм на душата

  Poesía
1.4K 0 13
Тялото е храм    на душата.   Това говореше ми всеки път.   Упорствах,   спорех   с теб,     възвишеност   аз търсех   във нещата.   Сега до   болка   те разбирам.   И мислите    ме режат   със бръснач.   И в кожата    не се побирам.   А да повярвам   аз не искам,   че само миг   обърна този свят, където имаше   магия...   Сега сълзите   ще се спрат.   Ти тръгваш си   преди да си   готов...   И само   позволи ми,   до теб да съм   сега...   Ще се опитам   да те излекувам   с моята любов.   Да те накарам   да повярваш   в чудеса...   А колко ме боли... това ще ти спестя.      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0