7 мая 2007 г., 10:21

Тъгa

985 0 1

Вземам,  каквото е мое, но не си мисли, че ми принадлежи!

Това, което казваш, вече е говорено.

Губя битката за леденото ти сърце.

Мислех, че е мое, но жестоко съм грешала.

Знам, че част от теб не е тук - не ми принадлежи,

вярвах, че мога да я върна, но не успях.

Не отнемай единственото нещо, в което вярвам... не си отивай!

Превръщам се в чудовище и сякаш живея с ада,

нямам чувства, полудявам...

без теб животът няма смисъл.

Край на големите мечти, край на истините,

всичко е лъжа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тъжна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хей, какво ти е сторил мръсникът? Каквото и да е, поне има някаква полза. Събужда сантименталноста на поезията в душата ти. Продължавай с поезията, но прекрати мъката си. Късмет!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....