7 may 2007, 10:21

Тъгa 

  Poesía
754 0 1

Вземам,  каквото е мое, но не си мисли, че ми принадлежи!

Това, което казваш, вече е говорено.

Губя битката за леденото ти сърце.

Мислех, че е мое, но жестоко съм грешала.

Знам, че част от теб не е тук - не ми принадлежи,

вярвах, че мога да я върна, но не успях.

Не отнемай единственото нещо, в което вярвам... не си отивай!

Превръщам се в чудовище и сякаш живея с ада,

нямам чувства, полудявам...

без теб животът няма смисъл.

Край на големите мечти, край на истините,

всичко е лъжа...

© Тъжна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хей, какво ти е сторил мръсникът? Каквото и да е, поне има някаква полза. Събужда сантименталноста на поезията в душата ти. Продължавай с поезията, но прекрати мъката си. Късмет!!
Propuestas
: ??:??