Тъгa
Вземам, каквото е мое, но не си мисли, че ми принадлежи!
Това, което казваш, вече е говорено.
Губя битката за леденото ти сърце.
Мислех, че е мое, но жестоко съм грешала.
Знам, че част от теб не е тук - не ми принадлежи,
вярвах, че мога да я върна, но не успях.
Не отнемай единственото нещо, в което вярвам... не си отивай!
Превръщам се в чудовище и сякаш живея с ада,
нямам чувства, полудявам...
без теб животът няма смисъл.
Край на големите мечти, край на истините,
всичко е лъжа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тъжна Всички права запазени
