Тъгa

dark_sun (Тъжна)
3 1

7.05.2007 г., 10:21 ч.

Поезия

771 0 1

Вземам, каквото е мое, но не си мисли, че ми принадлежи!

Това, което казваш, вече е говорено.

Губя битката за леденото ти сърце.

Мислех, че е мое, но жестоко съм грешала.

Знам, че част от теб не е тук - не ми принадлежи,

вярвах, че мога да я върна, но не успях.

Не отнемай единственото нещо, в което вярвам... не си отивай!

Превръщам се в чудовище и сякаш живея с ада,

нямам чувства, полудявам...

без теб животът няма смисъл.

Край на големите мечти, край на истините,

всичко е лъжа...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Синьо (Владимир Емилов)

2007-05-07T20:10:35+03:00

Хей, какво ти е сторил мръсникът? Каквото и да е, поне има някаква полза. Събужда сантименталноста на поезията в душата ти. Продължавай с поезията, но прекрати мъката си. Късмет!!