Тъга
Тъгувам за гласа ти
и идвам във съня ти,
и искам пак същия да е светът,
там, някъде в мечтите,
аз виждам пак очите,
които ме зоват.
Зоват ме надалече,
отдавна зная вече,
че твоята усмивка деня ми покори,
със нея аз заспивам
и там те пак откривам
във моите очи.
За тебе аз живея,
дори със теб се смея,
душата ми едничка - и нея бих ти дал,
пред теб да коленича,
ръцете, що обичам,
за миг поне държал!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Трифонов Все права защищены
