7 мар. 2012 г., 00:07

Тъга

605 0 2

 

 

 

                                            Тъга

 

                                                   Всеки тъгува, дори растенията...

 

 

                        Градът се потопи

                                          в загадката на времето.

                         Той искаше да разгадае

                                           самотата.

                          В тъмнината се клатушкаха

                                            пияни светлини

                           и трезвеници -

                                             опознали нищото.

                            Те бяха хора -

                                              само че  безименни.

                            Градът поглъщаше

                                               мъглата

                             или мъглата

                                                градските стени.

                             Градът приличаше

                                                 на истина,

                              която плахо крием

                                                   в душата си.

                               А някой искаше

                                                   да каже нещо.

                               Какво да каже?

                                                    Зазвъня камбана.

                                 Дали отмеряше

                                                      часа на вечерта,

                                 или пък часовете

                                                      на живота?

                                 Камбаната,

                                                     която все забравяме

                                  и стреснати

                                                      поглеждаме небето,

                                   а то поглъща

                                                       нашите надежди...

 

                                                             Wali (Виолета Томова)  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...