Тъга
Всеки тъгува, дори растенията...
Градът се потопи
в загадката на времето.
Той искаше да разгадае
самотата.
В тъмнината се клатушкаха
пияни светлини
и трезвеници -
опознали нищото.
Те бяха хора -
само че безименни.
Градът поглъщаше
мъглата
или мъглата
градските стени.
Градът приличаше
на истина,
която плахо крием
в душата си.
А някой искаше
да каже нещо.
Какво да каже?
Зазвъня камбана.
Дали отмеряше
часа на вечерта,
или пък часовете
на живота?
Камбаната,
която все забравяме
и стреснати
поглеждаме небето,
а то поглъща
нашите надежди...
Wali (Виолета Томова)
© Виолета Томова All rights reserved.