Тъга

                                                   Всеки тъгува, дори растенията...

                        Градът се потопи

                                          в загадката на времето.

                         Той искаше да разгадае

                                           самотата.

                          В тъмнината се клатушкаха

                                            пияни светлини

                           и трезвеници -

                                             опознали нищото.

                            Те бяха хора -

                                              само че  безименни.

                            Градът поглъщаше

                                               мъглата

                             или мъглата

                                                градските стени.

                             Градът приличаше

                                                 на истина,

                              която плахо крием

                                                   в душата си.

                               А някой искаше

                                                   да каже нещо.

                               Какво да каже?

                                                    Зазвъня камбана.

                                 Дали отмеряше

                                                      часа на вечерта,

                                 или пък часовете

                                                      на живота?

                                 Камбаната,

                                                     която все забравяме

                                  и стреснати

                                                      поглеждаме небето,

                                   а то поглъща

                                                       нашите надежди...

                                                             Wali (Виолета Томова)