Тъга...
Тъга...
На моя съпруг…Вечна му памет!
Май вчера беше първа среща -
хвръкнаха години шеметно...
Делихме какво не от сърце,
тез над пет десетилетия...
Нямаше много масло и мед,
а от Господ, отреденото...
Но със силна обич грееше
твоето сърце – топло, нежно...
Ала в онзи уж тъй хубав ден -
зла буря - къде те отнесе...
Дела добри ти след себе си
остави, за своето време...
А колко тъжни мисли, тежки,
за мойта помощ, безуспешна -
тъгата докрай ме обсебва...
Там, без мен дано да си добре,
дано те сънувам аз, често...
Бог да е с нас, мой скъпи Ненчо...
Дора
22-25 авг. 2025
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Пежгорска Все права защищены