4 авг. 2010 г., 16:43

Тъга

899 0 9

Тъга -

душата ми тъгува.

Сега

жадувам за покой.

Защо

не мога да ликувам?

Отново

жребият е мой.

Живот -

раздяла след раздяла.

Хомот

за светлия ми дух.

Мигът

обиден отминава.

Светът

е празничен и кух.

Небе

очите ми не знаят.

За теб

забравата е смърт.

Открих,

че дните намаляват,

а ти

стоиш на моя път.

Пред мен

и винаги далече.

Смутен

завивам настрани,

но пак

те следвам. 

Стига вече!

 

Тъга!

Кога ще си простим?

 

2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яким Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...