4.08.2010 г., 16:43

Тъга

897 0 9

Тъга -

душата ми тъгува.

Сега

жадувам за покой.

Защо

не мога да ликувам?

Отново

жребият е мой.

Живот -

раздяла след раздяла.

Хомот

за светлия ми дух.

Мигът

обиден отминава.

Светът

е празничен и кух.

Небе

очите ми не знаят.

За теб

забравата е смърт.

Открих,

че дните намаляват,

а ти

стоиш на моя път.

Пред мен

и винаги далече.

Смутен

завивам настрани,

но пак

те следвам. 

Стига вече!

 

Тъга!

Кога ще си простим?

 

2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...