Тъга -
душата ми тъгува.
Сега
жадувам за покой.
Защо
не мога да ликувам?
Отново
жребият е мой.
Живот -
раздяла след раздяла.
Хомот
за светлия ми дух.
Мигът
обиден отминава.
Светът
е празничен и кух.
Небе
очите ми не знаят.
За теб
забравата е смърт.
Открих,
че дните намаляват,
а ти
стоиш на моя път.
Пред мен
и винаги далече.
Смутен
завивам настрани,
но пак
те следвам.
Стига вече!
Тъга!
Кога ще си простим?
2006г.
© Яким Дянков Всички права запазени