4.08.2010 г., 16:43

Тъга

896 0 9

Тъга -

душата ми тъгува.

Сега

жадувам за покой.

Защо

не мога да ликувам?

Отново

жребият е мой.

Живот -

раздяла след раздяла.

Хомот

за светлия ми дух.

Мигът

обиден отминава.

Светът

е празничен и кух.

Небе

очите ми не знаят.

За теб

забравата е смърт.

Открих,

че дните намаляват,

а ти

стоиш на моя път.

Пред мен

и винаги далече.

Смутен

завивам настрани,

но пак

те следвам. 

Стига вече!

 

Тъга!

Кога ще си простим?

 

2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...