4.08.2010 г., 16:43

Тъга

895 0 9

Тъга -

душата ми тъгува.

Сега

жадувам за покой.

Защо

не мога да ликувам?

Отново

жребият е мой.

Живот -

раздяла след раздяла.

Хомот

за светлия ми дух.

Мигът

обиден отминава.

Светът

е празничен и кух.

Небе

очите ми не знаят.

За теб

забравата е смърт.

Открих,

че дните намаляват,

а ти

стоиш на моя път.

Пред мен

и винаги далече.

Смутен

завивам настрани,

но пак

те следвам. 

Стига вече!

 

Тъга!

Кога ще си простим?

 

2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...