13 апр. 2008 г., 21:47

Тъга

636 0 2
Отиде си онзи ден
без дори да се сбогуваш с мен.
Остави ме сама в този жесток свят -
да страдам и да живея в страх.

Отиде си без да ми е ясно,
дали ти знаеше, че те обичам ужасно.

Дъха ти искам пак да усетя
и лицето ти за мен да свети,
но няма бъдеще за нас,
защото ти замина си завчас.

Не каза сбогом дори,
а от това най-много ме боли.
Въпреки че имахме проблеми,
ти беше скъп за мене.

Да видя пак твойте очи,
това отвътре ме гори.
Но знам, че тази ми мечта
няма да се сбъдне засега.
Но знам, че ще дойде ден,
в който отново ще си до мен.

Знам, че ти ме пазиш всеки ден,
макар и да не си до мен.
В небето светят хиляди звезди
и знам, че в една от тях се криеш ти.

Макар и да не искам да го изрека,
животът продължава и не пита
дали тъгата в мен е скрита.
Макар и да съм с друг сега,
аз винаги ще помня теб
и любовта, която ти запали в мен,
и обичах те лудо ден след ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...