13.04.2008 г., 21:47 ч.

Тъга 

  Поезия » Любовна
528 0 2
Отиде си онзи ден
без дори да се сбогуваш с мен.
Остави ме сама в този жесток свят -
да страдам и да живея в страх.

Отиде си без да ми е ясно,
дали ти знаеше, че те обичам ужасно.

Дъха ти искам пак да усетя
и лицето ти за мен да свети,
но няма бъдеще за нас,
защото ти замина си завчас.

Не каза сбогом дори,
а от това най-много ме боли.
Въпреки че имахме проблеми,
ти беше скъп за мене.

Да видя пак твойте очи,
това отвътре ме гори.
Но знам, че тази ми мечта
няма да се сбъдне засега.
Но знам, че ще дойде ден,
в който отново ще си до мен.

Знам, че ти ме пазиш всеки ден,
макар и да не си до мен.
В небето светят хиляди звезди
и знам, че в една от тях се криеш ти.

Макар и да не искам да го изрека,
животът продължава и не пита
дали тъгата в мен е скрита.
Макар и да съм с друг сега,
аз винаги ще помня теб
и любовта, която ти запали в мен,
и обичах те лудо ден след ден.

© Ани Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??