13.04.2008 г., 21:47

Тъга

638 0 2
Отиде си онзи ден
без дори да се сбогуваш с мен.
Остави ме сама в този жесток свят -
да страдам и да живея в страх.

Отиде си без да ми е ясно,
дали ти знаеше, че те обичам ужасно.

Дъха ти искам пак да усетя
и лицето ти за мен да свети,
но няма бъдеще за нас,
защото ти замина си завчас.

Не каза сбогом дори,
а от това най-много ме боли.
Въпреки че имахме проблеми,
ти беше скъп за мене.

Да видя пак твойте очи,
това отвътре ме гори.
Но знам, че тази ми мечта
няма да се сбъдне засега.
Но знам, че ще дойде ден,
в който отново ще си до мен.

Знам, че ти ме пазиш всеки ден,
макар и да не си до мен.
В небето светят хиляди звезди
и знам, че в една от тях се криеш ти.

Макар и да не искам да го изрека,
животът продължава и не пита
дали тъгата в мен е скрита.
Макар и да съм с друг сега,
аз винаги ще помня теб
и любовта, която ти запали в мен,
и обичах те лудо ден след ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....