Няма да забравя деня, в който исках да си до мен, исках го толкова много;
Не ден, не два, месеци наред;
И този ден дойде.
Бях щастлива, но за малко.
Не знаех, че толкова много те е страх и че искаш само да си в моето легло;
Е, за малко беше розово, за малко беше сладко;
И после - ти си тръгна, избяга;
Дали от страх или просто, защото не получи очакваното...
Аз страдах, много плаках, и в последствие разбрах защо -
не заради теб, а унижена бях...
Но бързо аз разбрах, че ти си нищо, ти си никой в мен...
Един ден ще разбереш какво си изгубил и може би ще ме потърсиш; ...