Тъга
Няма да забравя деня, в който исках да си до мен, исках го толкова много;
Не ден, не два, месеци наред;
И този ден дойде.
Бях щастлива, но за малко.
Не знаех, че толкова много те е страх и че искаш само да си в моето легло;
Е, за малко беше розово, за малко беше сладко;
И после - ти си тръгна, избяга;
Дали от страх или просто, защото не получи очакваното...
Аз страдах, много плаках, и в последствие разбрах защо -
не заради теб, а унижена бях...
Но бързо аз разбрах, че ти си нищо, ти си никой в мен...
Един ден ще разбереш какво си изгубил и може би ще ме потърсиш;
Но ще бъде късно... Аз отдавна не светя за Теб... Отдавна не те чувствам в себе си...
А ако ли не - просто ще си останеш сам излъган, че си победил,
но не знаеш колко много губиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Русева Всички права запазени
