Сърцето замря от болка, душата стегна се във примка, посърнаха очите, кладенци дълбоки, зарониха горчиви сълзи. Тъгата настани се трайно, задълба с острие тялото дълбоко. Остави те сама отново в ухаещата на любов августовска вечер.
Не е лошо като замисъл,може би има какво още да се поработи,но с положителност смятам че е добро!
Доколкото за болката-тя е присъща когато съзнанието е насищано с тъга и стихотворението ти го показва по изключителен начин.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Доколкото за болката-тя е присъща когато съзнанието е насищано с тъга и стихотворението ти го показва по изключителен начин.