9 июн. 2009 г., 07:48

Тъга по нещо хубаво

1.1K 0 3

Липсва ми нежната целувка!

Липсва ми прекрасният ден!

Някак си е тъжно, когато не си до мен.

Минава времето самотно,

часовете нижат се безкрайно,

не ми е хич комфортно,

остана само чувството омайно.

И не зная как да превъзмогна

усещането за самота,

душата ми е лодка безмоторна,

плуваща във вихъра на любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Пан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Без да имам никакво желание да Ви засегна,погледнах възрастта на авторката-като търсех оправдание за този стих.Изненадах се искрено-очаквах средношколска възраст.Поздрав.
  • Аз пък от стихчето разбирам,че зайчето е изскочило,но докато обикаля за зеле и морковчета на Руми и е тъжно :`
  • Аз го превъзмогвам с безразборен секс и пиене (шегувам се)
    Самотата е най-жестокото чувство, не се предавай а търси, никога не се знае от къде ще изкочи зайчето
    Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...