Тъгата на нощта

12 нояб. 2010 г., 20:53

Поэзия » Любовная

913 0 2

Имахме толкова време,
имахме случаи безброй,
не знаех дали ще поеме
сърцето сълзите безброй.

Удобно ми беше тогава
да гледам плахо встрани,
не можех да приема забрава,
защото в мене нещо трепти.

Трепти и не умира,
то внася във живота ми цвета,
то търси нещо - не намира
образа на теб... и на греха!

И все още си те виждам,
разтворила учебника на две,
в съня си кротко аз прииждам
и хващам те със двете си ръце!

Да те обичам аз си позволих,
не мислех за скръбта и за тъгата,
безброй трепети в океани улових
и опознах що е туй нещо – съдбата!

Сега скърбя като човек,
загубил нещо толкоз свято,
че животът ми дори да беше век,
сменил го бих с твоето небесно ято!

Тъгата на нощта

Свързани произведения

Комментарии

Предложения