27 февр. 2008 г., 11:25
Тъгата в есента
Макар красива, шарена и нежна,
сезон, изпълнен със тъга е есента,
във тишината хиляди очи се взират
и търсят там изгубената топлина...
На слънцето и лятото горещо,
на топлите безгрижни дни,
магията на танците, фиестите,
жадните за приключения души...
Сега със яке и прибрани шепи
в джобовете, скучен силует,
на пейка прашна, остаряла,
отрупана в листа и спомени далечни.
Тъгата в есента ни кара да помислим,
да седнем, вглеждайки се в празна длан,
тя дава отговори, може и да те разплаче,
в спомени изгаряш... особено ако си сам!
© Георги Зафиров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Така е...понякога е тъжна есента...ако си сам...
но идва пролет и слънчевата усмивка те прави
отново щастлив! с обич, Георги. Много хубав стих! -
,,Дори и спомен тъжен да остане-
недей го хвърля,
в шепи го вземи
и може би -след хиляди години
усмивка в теб ще възроди.,,
Пиндата -
Усмихни се въпреки тъгата!
Живота има свойте красоти.
Ше се отвори и на Любовта врата-
тогава двама ви от раз ще приюти!
-
хареса ми много!прекрасен стих!поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
капят жълтите листа.
И навяват,без съмнение,
носталгично настроение.
Поздрави за хубавия стих!!!