27 февр. 2008 г., 11:25

Тъгата в есента

618 0 5

Макар красива, шарена и нежна,
сезон, изпълнен със тъга е есента,
във тишината хиляди очи се взират
и търсят там изгубената топлина...

На слънцето и лятото горещо,
на топлите безгрижни дни,
магията на танците, фиестите,
жадните за приключения души...

Сега със яке и прибрани шепи
в джобовете, скучен силует,
на пейка прашна, остаряла,
отрупана в листа и спомени далечни.

Тъгата в есента ни кара да помислим,
да седнем, вглеждайки се в празна длан,
тя дава отговори, може и да те разплаче,
в спомени изгаряш... особено ако си сам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вън настъпва есента,
    капят жълтите листа.
    И навяват,без съмнение,
    носталгично настроение.
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • Така е...понякога е тъжна есента...ако си сам...
    но идва пролет и слънчевата усмивка те прави
    отново щастлив! с обич, Георги. Много хубав стих!
  • ,,Дори и спомен тъжен да остане-
    недей го хвърля,
    в шепи го вземи
    и може би -след хиляди години
    усмивка в теб ще възроди.,,
    Пиндата
  • Усмихни се въпреки тъгата!
    Живота има свойте красоти.
    Ше се отвори и на Любовта врата-
    тогава двама ви от раз ще приюти!
  • хареса ми много!прекрасен стих!поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...