27 февр. 2008 г., 11:25

Тъгата в есента

621 0 5

Макар красива, шарена и нежна,
сезон, изпълнен със тъга е есента,
във тишината хиляди очи се взират
и търсят там изгубената топлина...

На слънцето и лятото горещо,
на топлите безгрижни дни,
магията на танците, фиестите,
жадните за приключения души...

Сега със яке и прибрани шепи
в джобовете, скучен силует,
на пейка прашна, остаряла,
отрупана в листа и спомени далечни.

Тъгата в есента ни кара да помислим,
да седнем, вглеждайки се в празна длан,
тя дава отговори, може и да те разплаче,
в спомени изгаряш... особено ако си сам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вън настъпва есента,
    капят жълтите листа.
    И навяват,без съмнение,
    носталгично настроение.
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • Така е...понякога е тъжна есента...ако си сам...
    но идва пролет и слънчевата усмивка те прави
    отново щастлив! с обич, Георги. Много хубав стих!
  • ,,Дори и спомен тъжен да остане-
    недей го хвърля,
    в шепи го вземи
    и може би -след хиляди години
    усмивка в теб ще възроди.,,
    Пиндата
  • Усмихни се въпреки тъгата!
    Живота има свойте красоти.
    Ше се отвори и на Любовта врата-
    тогава двама ви от раз ще приюти!
  • хареса ми много!прекрасен стих!поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...