Feb 27, 2008, 11:25 AM

Тъгата в есента

  Poetry
616 0 5

Макар красива, шарена и нежна,
сезон, изпълнен със тъга е есента,
във тишината хиляди очи се взират
и търсят там изгубената топлина...

На слънцето и лятото горещо,
на топлите безгрижни дни,
магията на танците, фиестите,
жадните за приключения души...

Сега със яке и прибрани шепи
в джобовете, скучен силует,
на пейка прашна, остаряла,
отрупана в листа и спомени далечни.

Тъгата в есента ни кара да помислим,
да седнем, вглеждайки се в празна длан,
тя дава отговори, може и да те разплаче,
в спомени изгаряш... особено ако си сам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Зафиров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вън настъпва есента,
    капят жълтите листа.
    И навяват,без съмнение,
    носталгично настроение.
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • Така е...понякога е тъжна есента...ако си сам...
    но идва пролет и слънчевата усмивка те прави
    отново щастлив! с обич, Георги. Много хубав стих!
  • ,,Дори и спомен тъжен да остане-
    недей го хвърля,
    в шепи го вземи
    и може би -след хиляди години
    усмивка в теб ще възроди.,,
    Пиндата
  • Усмихни се въпреки тъгата!
    Живота има свойте красоти.
    Ше се отвори и на Любовта врата-
    тогава двама ви от раз ще приюти!
  • хареса ми много!прекрасен стих!поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...