27.02.2008 г., 11:25

Тъгата в есента

615 0 5

Макар красива, шарена и нежна,
сезон, изпълнен със тъга е есента,
във тишината хиляди очи се взират
и търсят там изгубената топлина...

На слънцето и лятото горещо,
на топлите безгрижни дни,
магията на танците, фиестите,
жадните за приключения души...

Сега със яке и прибрани шепи
в джобовете, скучен силует,
на пейка прашна, остаряла,
отрупана в листа и спомени далечни.

Тъгата в есента ни кара да помислим,
да седнем, вглеждайки се в празна длан,
тя дава отговори, може и да те разплаче,
в спомени изгаряш... особено ако си сам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Зафиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вън настъпва есента,
    капят жълтите листа.
    И навяват,без съмнение,
    носталгично настроение.
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • Така е...понякога е тъжна есента...ако си сам...
    но идва пролет и слънчевата усмивка те прави
    отново щастлив! с обич, Георги. Много хубав стих!
  • ,,Дори и спомен тъжен да остане-
    недей го хвърля,
    в шепи го вземи
    и може би -след хиляди години
    усмивка в теб ще възроди.,,
    Пиндата
  • Усмихни се въпреки тъгата!
    Живота има свойте красоти.
    Ше се отвори и на Любовта врата-
    тогава двама ви от раз ще приюти!
  • хареса ми много!прекрасен стих!поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...