Тъй както ме научи мама
Оставих ли у хората следа,
те ще си спомнят ли за мене?
С Катрана ли са ми, или с Меда!?
Не зная, дявол да го вземе!
На много хора съм подал ръка,
все някой това ще си спомни,
не вярвам всички да се отрекат-
вода им носих в здрави стомни!
Стремях се с хората да съм добър!
Да им помогна ако трябва!
Не бях на мястото си по хатър.
Мен всяка работа ме грабва.
Не съм си служил и с лъжи...
Аз гледах хората в очите!
На стара слава аз не съм лежал,
не съм избягвал и бедите!
Не са ме пазили и под чадър!
Не съм очаквал чуждо рамо!
Живеех с принципа да съм добър,
тъй както ме научи мама!
30.11.2014г. София
© Hristo Slavov Все права защищены