13 окт. 2007 г., 19:55
Тъй както се обича мъж
На твоя бряг намерих любовта
и лудото си шеметно безсъние,
при теб оставих своята душа,
за да се слеете в едно по пълнолуние.
Обикнах те тъй, както се обича мъж,
ти, непокорен синеок чаровник,
и сладостта ми вкусил си веднъж,
обикна ме и ти като любовник.
Забравих болката, разделите, лъжите,
забравих всички минали мъже...
Днес само слънце свети във очите,
най-истинската ми любов си ти, море!
и лудото си шеметно безсъние,
при теб оставих своята душа,
за да се слеете в едно по пълнолуние.
Обикнах те тъй, както се обича мъж,
ти, непокорен синеок чаровник,
и сладостта ми вкусил си веднъж,
обикна ме и ти като любовник.
Забравих болката, разделите, лъжите,
забравих всички минали мъже...
Днес само слънце свети във очите,
най-истинската ми любов си ти, море!
© Зорница Петровска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Прекрасен стих за морето!И аз съм влюбена в него!
-
...малииииииии, ама на мен очите са ми кафяви!
-
Да , много е хубаво. Поздравления.
-
Ах,морето!!!!Браво!
-
Беаво! Много е хубаво!
-
Чудесно е!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
