Къде във вятъра на дните
усетихте промяна нова?
Къде са песните, които
жалеят за светулка в гроба?

Къде убихте мисълта си
и сложихте окови ярки?
Къде поставихте прозорци
насред полета, живи в шарки?

Къде живота прокълнахте
и писнахте със вой протяжен?
Къде оставихте сърцето
да гние зад стобор прокажен?

Къде изхвърлихте ума си
и сложихте прогнила вяра?
Къде оставихте лъжите
да ви обгрижват и сломяват?

Къде са истинските хора,
които вярват през ума си?
Къде са мислещите люде,
студено носещи страстта си?

Къде сте, танци на съдбата,
полета живи насред пладне!
Елате, ваша е душата,
създатохте я вместо Агне!