Тъй рече Нико
Къде във вятъра на дните
усетихте промяна нова?
Къде са песните, които
жалеят за светулка в гроба?
Къде убихте мисълта си
и сложихте окови ярки?
Къде поставихте прозорци
насред полета, живи в шарки?
Къде живота прокълнахте
и писнахте със вой протяжен?
Къде оставихте сърцето
да гние зад стобор прокажен?
Къде изхвърлихте ума си
и сложихте прогнила вяра?
Къде оставихте лъжите
да ви обгрижват и сломяват?
Къде са истинските хора,
които вярват през ума си?
Къде са мислещите люде,
студено носещи страстта си?
Къде сте, танци на съдбата,
полета живи насред пладне!
Елате, ваша е душата,
създатохте я вместо Агне!
© Нико Ников All rights reserved.
