Dec 6, 2008, 10:33 PM

Тъй рече Нико

  Poetry
520 0 1

Къде във вятъра на дните
усетихте промяна нова?
Къде са песните, които
жалеят за светулка в гроба?

Къде убихте мисълта си
и сложихте окови ярки?
Къде поставихте прозорци
насред полета, живи в шарки?

Къде живота прокълнахте
и писнахте със вой протяжен?
Къде оставихте сърцето
да гние зад стобор прокажен?

Къде изхвърлихте ума си
и сложихте прогнила вяра?
Къде оставихте лъжите
да ви обгрижват и сломяват?

Къде са истинските хора,
които вярват през ума си?
Къде са мислещите люде,
студено носещи страстта си?

Къде сте, танци на съдбата,
полета живи насред пладне!
Елате, ваша е душата,
създатохте я вместо Агне!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...