Тъжен си, клоуне...

Поэзия

1.1K 0 7

Тъжен си, клоуне...
Даряваш усмивки, а очите крещят.
И никой не чува... не вижда...
как под бялата маска
сърцето се лута до пръсване.
В ръцете ти тя спря за последно...
преди сладкия унес на рая
и с поглед те питаше защо?...
Защо след живот, живян в небесата,
краят идва тук на земята?
Полюлей я, клоуне,
върху дланта си топла.
Нека вярва, че лети...
Виж я - не плаче,
а ти... защо?
За нея ли? Или за това,
че не си като нея свободен...
че си затворник
на тези проклети усмивки, които
уж радват... макар и студени...
Виж я -
не плаче, а чака...
чака със криле разперени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

BateNiki (Николай Илиев)

Леле...онемявам!

2007-12-05T00:47:02+02:00
Юлия (Юлияна)

Застанаха на гърлото ми твоите стихове...тъжно, тъжно ми стана.

2007-12-02T18:49:29+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Много хора ще открият в себе си твоя клоун!Поздрави и от мен!

2007-12-02T15:05:01+02:00
smile (Ана)

благодаря ви за милите думи...

2007-12-02T13:56:23+02:00
Индиана (Криси)

Невероятно!!! Браво, мила Дияна!!!

2007-12-02T10:55:51+02:00