smile (Ана)
62 132
2.12.2007 г., 8:40 ч.

Тъжен си, клоуне...  

  Поезия
736 0 7
Тъжен си, клоуне...
Даряваш усмивки, а очите крещят.
И никой не чува... не вижда...
как под бялата маска
сърцето се лута до пръсване.
В ръцете ти тя спря за последно...
преди сладкия унес на рая
и с поглед те питаше защо?...
Защо след живот, живян в небесата,
краят идва тук на земята?
Полюлей я, клоуне,
върху дланта си топла.
Нека вярва, че лети...
Виж я - не плаче,
а ти... защо?
За нея ли? Или за това,
че не си като нея свободен...
че си затворник
на тези проклети усмивки, които
уж радват... макар и студени...
Виж я -
не плаче, а чака...
чака със криле разперени...

© Ана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??