Тъжна
Земята плаче,
когато си тъжна.
Плаче небето със сълзи от сняг.
И стене гората. Вие морето.
Когато си тъжна свлича се бряг.
Бучат и реките, мътилка повличат
заливат нивята, мостове рушат.
Когато си тъжна сърните не тичат,
сълзите пресичат техния бяг.
И плачат звездите, Луната се скрива.
А Слънцето мръщи се в облак от лед
Когато си тъжна живот си отива.
А аз, че разплаквам те,
да бъда проклет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анелия Тушкова Все права защищены
