Земята плаче,
когато си тъжна.
Плаче небето със сълзи от сняг.
И стене гората. Вие морето.
Когато си тъжна свлича се бряг.
Бучат и реките, мътилка повличат
заливат нивята, мостове рушат.
Когато си тъжна сърните не тичат,
сълзите пресичат техния бяг.
И плачат звездите, Луната се скрива.
А Слънцето мръщи се в облак от лед
Когато си тъжна живот си отива.
А аз, че разплаквам те,
да бъда проклет.
© Анелия Тушкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
