ТЪЖНА ЕСЕН
Навън е тъжна есен,
мъгла и дъжд ръми.
И мойта сетна песен
печал и жал реди.
В душата ми - мъгла е
и мрак, и пустота.
За мен и Бог нехае,
живея в самота.
Очите ми са тъжни,
мил спомен има в тях
за радостите прежни,
веселие и смях.
Навън е тъжна есен,
мъгла и плач пълзят.
В живота ми нелесен
мечтите не цъфтят.
Като мъгла се влача -
без радост и любов.
Без глас си тихо плача,
не чуй се моя зов.
Навън е късна есен
и стелят се мъгли.
Като в живот невесел -
печал и жал вали!
© Анка Келешева Все права защищены