Oct 12, 2011, 7:36 PM

Тъжна есен

  Poetry
794 0 3

ТЪЖНА ЕСЕН

 

Навън е тъжна есен,

мъгла и дъжд ръми.

И мойта сетна песен

печал и жал реди.

 

В душата ми - мъгла е

и мрак, и пустота.

За мен и Бог нехае,

живея в самота.

 

Очите ми са тъжни,

мил спомен има в тях

за радостите прежни,

веселие и смях.

 

Навън е тъжна есен,

мъгла и плач пълзят.

В живота ми нелесен

мечтите не цъфтят.

 

Като мъгла се влача -

без радост и любов.

Без глас си тихо плача,

не чуй се моя зов.

 

Навън е късна есен

и стелят се мъгли.

Като в живот невесел -

печал и жал вали!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...