12 oct 2011, 19:36

Тъжна есен

  Poesía
795 0 3

ТЪЖНА ЕСЕН

 

Навън е тъжна есен,

мъгла и дъжд ръми.

И мойта сетна песен

печал и жал реди.

 

В душата ми - мъгла е

и мрак, и пустота.

За мен и Бог нехае,

живея в самота.

 

Очите ми са тъжни,

мил спомен има в тях

за радостите прежни,

веселие и смях.

 

Навън е тъжна есен,

мъгла и плач пълзят.

В живота ми нелесен

мечтите не цъфтят.

 

Като мъгла се влача -

без радост и любов.

Без глас си тихо плача,

не чуй се моя зов.

 

Навън е късна есен

и стелят се мъгли.

Като в живот невесел -

печал и жал вали!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...