12.10.2011 г., 19:36

Тъжна есен

792 0 3

ТЪЖНА ЕСЕН

 

Навън е тъжна есен,

мъгла и дъжд ръми.

И мойта сетна песен

печал и жал реди.

 

В душата ми - мъгла е

и мрак, и пустота.

За мен и Бог нехае,

живея в самота.

 

Очите ми са тъжни,

мил спомен има в тях

за радостите прежни,

веселие и смях.

 

Навън е тъжна есен,

мъгла и плач пълзят.

В живота ми нелесен

мечтите не цъфтят.

 

Като мъгла се влача -

без радост и любов.

Без глас си тихо плача,

не чуй се моя зов.

 

Навън е късна есен

и стелят се мъгли.

Като в живот невесел -

печал и жал вали!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...