26 сент. 2013 г., 07:59

Тъжна луна... 

  Поэзия » Пейзажная
5.0 (6)
507 0 4
Тъжна луна...
Вятърът над облака увисна
и с внезапен порив залюля
слязлата над хоризонта ниско
вече понаядена луна...
Скочиха вълните незаспали,
опнаха в морето светъл път
и по него в тоя лунен залез
тръгна си нощта превила гръб...
Цялото очарование си тръгна:
сенките, вълшебствата и тя,
тъжната Луна, за да не срещне ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Все права защищены

Предложения
  • Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...

Ещё произведения »