Тъжна луна...
Тъжна луна...
Вятърът над облака увисна
и с внезапен порив залюля
слязлата над хоризонта ниско
вече понаядена луна...
Скочиха вълните незаспали,
опнаха в морето светъл път
и по него в тоя лунен залез
тръгна си нощта превила гръб...
Цялото очарование си тръгна:
сенките, вълшебствата и тя,
тъжната Луна, за да не срещне
прозата реална на деня...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
