Тъжна неделя
Тъжна неделя
Днес е моята тъжна неделя
и небето пролива сълзи,
този дъжд от света ме отделя,
а напук все по-силно вали.
По стъклото надолу се стичат
бистри струйки дъждовна вода,
колко много на сълзи приличат.
Този дъжд все вали. Докога?
Докога, ми кажи, ще се лъжем
и със сълзи ще срещам деня,
моят поглед е винаги тъжен
и нерадостен идва съня.
Докога във писмо ще ми пишеш,
че ти липсвам и страдаш по мен,
аз не зная дали ме обичаш,
но без тебе е пуст моят ден.
Тънки ручеи бързо се гонят,
мисълта ми полита след тях,
тихо шепнат измитите клони,
непознали човешкия грях.
Днес е моята тъжна неделя
и небето пролива сълзи,
топъл дъжд от света ме отделя,
а в сърцето ми обич вали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Мирчева Все права защищены
