Тъжна песен...

Тъжна песен...

Днес когато сърцето ми

е разкъсано на парченца-

усетих тъгата на хората,

претворена в тъжна песен.

Чух песента на който не пътува

и даже няма сили да върви.

Чух песента на който не чува-

музиката в своята душа.

Чух песента на който не открива

в себе си радостта да се засмее.
Чух песента на който разрушава

любовта към себе си и другите.

Чух песента на който не желае

да подаде ръката си на светлината.

Чух песента на който свикнал е

да изминава дните без да ги изживява.

Чух песента на който не уссша

колко цветен може да е света.

Чух песента на който се страхува 

да се покаже дори на непознат.

Чух песента на който отрича

да вярва в нещо по-добро и голямо.

Чух песента на който избягва

да чувства радостта и тъгата.

Чух песента на който бяга

от всяка емоция и бяга от живота.

Чух песента на който не се осмелява

да обърне волана когато е нещастен.

Чух песента на който не рискува

нито в несигурното, нито в сигурното.

Чух песента на който не си позволява

да тръгне по пътя на своята мечта.

Преди да дойде края чух и песента

на който не споделя живота си с друг.

На който не се радва на семейството.

На който е изгубил живота си в друг живот изгубен.

Чух и песента на който не обича

и мисли че любовта е слабост.

Чух и песента на който живее

в живота на другите, но не и в своя.

Чух и своята тъжна песен.

Превръзката падна от очите ми.

Вече не желая да живея в тази песен.

Искам да пея-колко скъпоценен е живота...

И въпреки че сърцето ми сега 

е закърпено само с прах и сълзи-

Искам да подам ръка на светлината.

Искам да пея как обичам живота.