Тъжна приказка
Тази нощ беше моята приказка –
по-красива дори от мечта,
от вековни легенди орисана,
озарена с добра светлина.
Оживя като нежно желание,
ала вятърът сведе глава –
и в последните звездни предания,
не танцувах със теб в любовта.
С поглед дълго те търсих сред здрача си,
моят стих те зовеше в нощта.
Но те нямаше. Болката плачеше –
в тази приказка плаках сама.
После чужди очи ме рисуваха,
в жадни сънища тебе копнях,
а тъгата ми други римуваха,
и без тебе накрая заспах.
В тази нощ плаках с огнени стихове,
тъжни бяха звездите дори,
но се раждаха римите с викове
и рисуваха твойте очи...
Знам, че пак ще те търся във залеза
щом прикрия сълзите с ръка
и в последната, истинска приказка
пак вълшебна ще спре любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
