Тъжна приказка
Тази нощ беше моята приказка –
по-красива дори от мечта,
от вековни легенди орисана,
озарена с добра светлина.
Оживя като нежно желание,
ала вятърът сведе глава –
и в последните звездни предания,
не танцувах със теб в любовта.
С поглед дълго те търсих сред здрача си,
моят стих те зовеше в нощта.
Но те нямаше. Болката плачеше –
в тази приказка плаках сама.
После чужди очи ме рисуваха,
в жадни сънища тебе копнях,
а тъгата ми други римуваха,
и без тебе накрая заспах.
В тази нощ плаках с огнени стихове,
тъжни бяха звездите дори,
но се раждаха римите с викове
и рисуваха твойте очи...
Знам, че пак ще те търся във залеза
щом прикрия сълзите с ръка
и в последната, истинска приказка
пак вълшебна ще спре любовта.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тъжна приказка...но с лъч светлинка в края.Поздрав,Дани!
-
Дани, Дани!
Чакаш да ме няма няколко дни и бързаш да публикуваш най-хубавите си стихове.Шега.
Стихът ти е чудесен. Браво! -
Поздравления, Дани!
-
Влюби ме в тази приказка и поезията си!Радвам се,че мога да те чета!
-
Истински и много красив стих!
-
Стих, извиращ от сърцето! Поздравявам те, Дани!
-
Много хубаво и истинно стихотворение! Красиво изплакана болка. Поздрав, Дани!
-
Хубав стих - приказка!
-
Има истински и живи приказки, и винаги любовта е добрата вълшебница!
Радвам се, да те чета! -
Благодаря за хубавия стих...!
-
В тази нощ плаках с огнени стихове,
тъжни бяха звездите дори,
но се раждаха римите с викове
и рисуваха твойте очи...
Истинска прелест си, Дани!
Адмирации
-
Важното е да сме оптимисти, защото има много тъжни приказки.
Поздрав, Дани! -
Прекрасен стих!!! Бих искал да кажа нещо повече, но просто онемях след тази приказка Поздрави !!!
-
!!!
-
Истински чувства!Прекрасен стих!!!
-
Поздравления за прекрасния стих! :D
-
Много красив стих, поздравления!
-
Не съвсем приказка
Татэ перевод на болгарский язык Красимир Дяков
Имало едно време...
Не, не така! По-добре: Живели
две приказно-прекрасни, за мене,
немислимо далечни далечини.
Те, разбира се, така си живееха:
Влюбваха се, плачеха и грешаха,
тъгуваха или пък се смееха
за някои дори, закъсняха...
Очи в очи никога не бяха седели.
Той беше за нея южният вятър.
Тя беше за него снежна виелица.
Труден и мъчен бе този театър.
Мислите негови тя заобича,
негови стихове, душевната сила.
Без него светът през пръсти изтичаше.
Всичко предишно, дори, не е било!
Той И търпеше малките лудости.
Леко побъркана, тя пък си беше.
Той си я знаеше: Смешното Чудо!
Той вишня беше... тя пък череша...
Тя малка сестричка му бе.
Той, най-желаният в женски очи.
Той я наричаше:"Мойто дете!"
"Любими!" по нейните устни трепти.
И ето един път... Да, да, ама няма
засега със събитията да бързам...
Ще разреша да стане Чудо голямо!
Няма да стане ли?!? Хич не се връзвам!!!
Той обеща да дойде през лятото,
ей-така... отдалеко и... нощем...
Как ще завърши всичко това?!?
Ш-ш-ш-ш-т! Не е свършило още...
© Copyright: Татэ, 2009
Свидетельство о публикации №1904021947
Оригинален текст:
Не совсем сказка... *
Татэ Однажды жили... нет, не жили...
Скорее так: существовали
Две сказочно-прекрасных были
Немыслимо далеких дали.
Они смеялись и смешили,
О чем-то может-быть мечтали,
Они влюблялись и любили,
Они грустили и страдали.
Они, как прочие, грешили.
Их , вероятно, где-то ждали...
К кому-то, может-быть, спешили...
К кому-то даже опоздали...
Они б конечно так и жили:
Грешили, плакали, влюблялись,
Опаздывали и спешили,
Когда б они не повстречались...
Они не видели друг друга...
Он был, как сильный южный ветер...
Она, как ледяная вьюга
Была печальней всех на свете...
Она любила его мысли,
Его стихи и силу духа,
Ей без него стал мир немыслим.
Вест прежний мир мгновенно рухнул!
А он терпел ее причуды,
Считал немного сумасшедшей.
Он звал ее : Смешное чудо!
Он вишней был...она черешней...
Она ему была сестренкой.
Он ей- желаннейшим мужчиной.
Он называл ее ребенком.
Она звала его : Любимый
И вот однажды...нет не буду
Пока событья торопить...
Позволю я вершиться чуду!
Не миновать? Тому и быть!!!
Он обещал приехать летом
Так... на денек...издалека...
А чем закончилось все это???
Тсс! Не закончилось пока!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
