28 мая 2010 г., 00:05

Тъжна равносметка с весел мотив

1.3K 0 14

 

Не идваше смъртчица.

Но дупчицата в мене си растеше:

големичка, големичка -

порастваше за сметка на

душичка, сърчице,

стомахче и коремче,

крачетата погълна

в едно с ръчичките.

 

Няма да дойде смъртчица -

няма кого да си вземе.

 

Ти дойде.

С нежни думички попи

петънцето,

което помнеше тебе.

Забърса му споменчетата

и сега съвсем ме няма.

 

Дошла ми е смъртчицата

добре предрешена.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Идеми Дойдеми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...