Колко лесно ти напипа тъжната струна в моята душа,
лекичко я дръпна, а как започна да трепти,
чаках само нежна дума,
за да спре сърцето мое в нежните ти пламъци да гори.
Уви, думата ти мълчалива е,
сърцето ми от човешка болка се сви
и душата ми отне,
и света ми на парчета разби.
Пред гроба си печален, в дъждовна вечер, сам стоя,
чакам невинната си ръка да протегнеш,
цигуларения лък ще ти даря,
скъсай струната ми, та с мъка живота да ми секнеш.
© Летопис Евтимов Все права защищены