14 дек. 2009 г., 15:05

Тъжна струна

477 0 0

Колко лесно ти напипа тъжната струна в моята душа,
лекичко я дръпна, а как започна да трепти,

чаках само нежна дума,

за да спре сърцето мое в нежните ти пламъци да гори.

Уви, думата ти мълчалива е,
сърцето ми от човешка болка се сви
и душата ми отне,
и света ми на парчета разби.

Пред гроба си печален, в дъждовна вечер, сам стоя,
чакам невинната си ръка да протегнеш,
цигуларения лък ще ти даря,
скъсай струната ми, та с мъка живота да ми секнеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Летопис Евтимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...