Тъжни хайкута
Земята плаче.
Никого няма си тя.
Тъжна картина.
***
Пролетта дойде.
Всичко разцъфтяло е.
Аз пак съм тъжен.
***
Сякаш враждебност
ме сподиряше вечно.
Тъжничко ми е.
***
Не мога да спя.
Съзнанието боли.
Тежичко ми е.
***
Пролетта дойде.
Слънцето изгрява днес.
Аз пак тъгувам.
***
Като от чума
бягат от мен хората.
Но не знам защо.
***
Раздадох всичко.
Да, за мъничко обич.
Не щат ме сега.
ПП: Мнозина твърдят, че хайку е настроение, а не поезия. Донякъде съм съгласен с тях.
© Галифрей Михайлов Все права защищены
Едиинственото което съм чела и помня е:
"Коси от зимен плам
и януарска жар-
сърцето ми гори"
Стивън Кинг