Тъжни хайкута

Земята плаче.

Никого няма си тя.

Тъжна картина.

      ***

Пролетта дойде.

Всичко разцъфтяло е.

Аз пак съм тъжен.

      ***

Сякаш враждебност

ме сподиряше вечно.

Тъжничко ми е.

      ***

Не мога да спя.

Съзнанието боли.

Тежичко ми е.

    ***

Пролетта дойде.

Слънцето изгрява днес.

Аз пак тъгувам.

    ***

Като от чума

бягат от мен хората.

Но не знам защо.

    ***

Раздадох всичко.

Да, за мъничко обич.

Не щат ме сега.

ПП: Мнозина твърдят, че хайку е настроение, а не поезия. Донякъде съм съгласен с тях.