dodic (Деян Димитров)
266 1705
13 дек. 2006 г., 23:48

Тъжни люлякови клони 

  Поэзия
795 0 10

Тъжни люлякови клони,

настървено борят се с мъглите,

мислите ми днес - пирони,

съзнанието ми бодат и питат :

Още колко сила има в мене,

още колко дълго ще живея,

ще усетя ли щастливо време,

преди завинаги да избледнея ?

Ще мина ли през този страх,

дълбоко вкоренен в душата,

или ще скитам блед и плах,

из дебрите на самотата ?

Ще ходя ли с вяла крачка,

на нощна среща с любовта,

а по изгрев - отмалял, премачкан,

ще търся в себе си вина ?

И още колко часове пасивни,

ще хвърлям непохватно зад гърба си,

а в тялото ми бавно, прогресивно,

старостта ще взема от дела си ?

..................................................

А чакането ампутира младостта ми,

прецизно, като тумор я изрязва,

и онази нерешителност в дъхът ми,

сее в душата ми зараза.

Тъжни люлякови клони,

настървено борят се с мъглите,

пирони - мисли в ума ми,

съзнанието ми бодат, не питат.

© Деян Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??