Тъжни люлякови клони
Тъжни люлякови клони,
настървено борят се с мъглите,
мислите ми днес - пирони,
съзнанието ми бодат и питат :
Още колко сила има в мене,
още колко дълго ще живея,
ще усетя ли щастливо време,
преди завинаги да избледнея ?
Ще мина ли през този страх,
дълбоко вкоренен в душата,
или ще скитам блед и плах,
из дебрите на самотата ?
Ще ходя ли с вяла крачка,
на нощна среща с любовта,
а по изгрев - отмалял, премачкан,
ще търся в себе си вина ?
И още колко часове пасивни,
ще хвърлям непохватно зад гърба си,
а в тялото ми бавно, прогресивно,
старостта ще взема от дела си ?
..................................................
А чакането ампутира младостта ми,
прецизно, като тумор я изрязва,
и онази нерешителност в дъхът ми,
сее в душата ми зараза.
Тъжни люлякови клони,
настървено борят се с мъглите,
пирони - мисли в ума ми,
съзнанието ми бодат, не питат.
© Деян Димитров All rights reserved.
Поздравления!!!
