8 апр. 2006 г., 15:55

Тъжно...

Поэзия

806 0 4

Някак тъжни са стените,
сякаш чувстват дъжда отвън,
някак изведнъж
скриха се звездите,
и сам под Луната...
есенен пън.

Защо е тъжно?
Защо трепери твоя глас?
Не искам лоша дума
да застава нивга между нас..

А, вятърът... лудият,
излишен като че ли,
душата ми е по – дълбока от морето,
за любовта ми прости...

Небето тихо плаче,
със падащи звезди,
неми мъртвите дървета,
прощават се със своите листа,
така ли лесно,
се отронва и любовта...

И настъпва тишина,...
любовта ме измори...
нямам сили да обичам,
няма време пред Бог да се греши...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ВТ (Вили Тодоров)

Благодаря за отговора! Просто и двете са много красиви, но толкова си противоречаха като усещане и настроение. Благодаря ти още веднъж за това, че си успяла да създадеш подобни неща.

2006-04-10T20:19:16+03:00
patenceto (Надя Георгиева)

Вили и двете стихотворения са писани отдавна, просто сега съм ги публикувала, но ако се интересуваш в какъв ред първо е написано СЕКС и много след това тъжно, но нямат връзка помежду си..

2006-04-08T20:24:08+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

В порядъка на шегата ще попитам:
Това великолепно нещо е било написано преди "СЕКС"- а (справка двете публикувани едно след друго неща днес) или просто другият се е оказал импотентен, а ти си се надявала на нещо повече? 6.

2006-04-08T19:45:57+03:00
sweet_dream`s (Мария Амбова)

Много красиво....и наистина тъжно!БРАВО !6

2006-04-08T18:11:19+03:00